HOME | DD
SwiFecS — Traditions
Published: 2010-09-25 22:36:54 +0000 UTC; Views: 2260; Favourites: 134; Downloads: 29
Redirect to original
Description
Wedding ceremony
Location: Galichnik, western FYROM - 1270 to 1450m above sea level
about the wedding | ♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪
- - - - -
За пръв път селото се споменава през XIV век. В османо-турски документи от втората половина на XV век Галичник е посочено като дервентджийско село, състоящо се от 9 домакинства.
В края на 19 век Галичник е голяма българска паланка, като жителите ѝ се занимават със зидарство и животновъдство - предимно отглеждане на овце. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Галичник е посочено като село с 500 домакинства с 1 482 жители българи.
В края на XIX век в Галичник се установяват агенти на сръбската пропаганда, за известно време функционира и сръбско училище. В 1892 година двама местни сърбомани подпалват българското училище в селото, за което са наградени с голяма сума от сръбската държава.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 3 300 жители, всички българи. В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галичник има 4 840 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. На 4 май 1909 година председателят на българската община в Галичник, отец Амвросий е убит от агент на сръбската пропаганда.
При избухването на Балканската война в 1912 година 142 души от Галичник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Галичник като българско село.
Както и другите села в Мала Река, Галичник е център на напрестанна миграция през XIX и ХХ век. В края на XIX век, до 1918 от Галичник се изселват 197 семейства. По-голямата част от тях се заселват в България (70 семейства), а останалите - в Скопие (38 семейства), Румъния (12 семейства), Белград (10 семейства), Египет (8 семейства) и другаде. Традиционни занаяти на по-голямата част от изселниците са млекарството и строителството.
По време на Втората световна война, когато районът е под италианска и албанска окупация, значителна част от галичани се преселват в зоната, администрирана от български власти. През втората половина на ХХ век продължават процесите на изселване на местните жители. Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.
- - - - -
Родени в Галичник:
Аврам Тортевски, български революционер от ВМОРО, член на Галичкия околийски революционен комитет през 1902 година
Александър Сариевски (1919 - 2002), македонски народен певец поп Амвроси Попмилетиев (? - 1.V.1909), касиер на галичкия революционен комитет на ВМОРО през 1902 година Архимандрит Михаил, български възрождански духовник Апостол Фръчковски (1877 - 1947), български революционер Васил Христов Чоланчевски, български революционер от ВМОРО, член-съветник на околийския комитет на организацията в Галичник Владимир Гиновски (1927 - ), български скулптор от Фръчковския род Георги Пулевски (1817 - 1893), революционер, писател, ранен македонист Димитър Манов Станишев (1861 -?), български предприемач Иван Гиновски (1878 - 1908), български революционер Иван Дулев (? - 1903), български революционер Иван Филиповски, член на Галичкия окръжен революционен комитет на ВМОРО, а от юли 1903 година и касиер на околийския комитет в Галичко-реканския революционен район. Лазар Личеноски (1901 - 1964), югославски художник Макрий Негриев (1800 - 1849), български резбар Мане Томовски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Галичник през 1902 година Михаил Зързовски, български революционер, войвода на четата от Галичник в 1902 година Михаил Лакенски, избран за член на Галичкия окръжен революционен комитет на ВМОРО през лятото на 1902 година. Нове Франговски (р.1939), художник от Република Македония Павел Стефов Хаджиевски, член-съветник на Галичкия окръжен революционен комитет през 1902 година Панайот Гиновски (1842 - 1886), български зограф и фолклорист Партений Зографски (1818 - 1876), български духовник Раде Янкуловски (1880 - 1908), български революционер Тале Кръстев (1882 - 1968), български революционер Угрин Ников, български революционер, дебърски войвода Янаки Томов (1860 - 1913), български революционер Янко Кеновски (1864 - 1932), български революционерyou may also like:
Related content
Comments: 13
наистина много внушителна постройка, браво за снимката
👍: 0 ⏩: 0
Beautiful photo, I really love the hills/mountains, in the behind the building C:
👍: 0 ⏩: 0
Първата ми асоцияция беше,че къщата прилича на замък 
👍: 0 ⏩: 1
Мерси 
👍: 0 ⏩: 0
